РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Биография: Иван Гарелов

Дата на публикуване: 09:46 ч. / 03.09.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
4360
Медиите се радваха на огромно влияние и интерес от страна на българската публика, при цялото многообразие и пъстрота.За съжаление, журналистиката много се комерсиализира.Стана много зависима от парите, казано най-директно, от други такива фактори, които те поставят в зависимост.
Биография: Иван Гарелов
Биография: Иван Гарелов
Снимка © БТА
Златното мастило

„Водещите хора, които са лица на журналистиката, трябва да водят битка за истината, да жертват себе си, своите си интереси, своите си дребни битови житейски удобства в името на търсенето на истината. Това оценяват хората“, казва журналистът в интервю по повод своята 80-годишнина. От 1969 до 1972 година Гарелов работи в БТА. 

Много е важно както помним историята си, така да помним и смисъла зад нея, каза писателят и журналист Михаил Кунчев при представянето на книгата си „Юнаци, лека нощ“ в Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово. Събитието е част от Национално честване „Шипченска епопея“ - 2024. 

Кунчев обясни, че е писал тази книга като разказвач, за да може да бъде предаден смисълът зад събитията в историята, а не те да остават просто факти. „Кое е по-важно, да знаем кои са тези хора, как са умрели и в кои войни са участвали, или начинът, по който са мислили. Това за мен е разликата между историка и разказвача", обясни Кунчев. 

По време на срещата писателят разказа част от историите, които е включил в книгата, както и такива от други свои издадени произведения.

Припомняме, че кулминацията на Национ

Писателят Георги Господинов ще води майсторски клас по творческо писане в рамките на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. Участниците ще представят създадените от тях творби на 1 септември в художествената галерия в Созопол, съобщават организаторите.

Час след началото на събитието Георги Господинов ще има среща с публиката, като ще представи новата си книга „Градинарят и смъртта“. 

В литературната програма на 40-ото издание на „Аполония“ са включени още срещи с български писатели. На 31 август поетът, есеист и сценарист Иван Ланджев ще представи новата си книга „Неизбежната случайност“. В същия ден представяне ще има „Посланичката“ - последната книга на Людмил Тодоров.

На 3 септември с публиката ще се срещне авторът на „Хагабула“ Тодор П. Тодоров, а актрисата Елена Те

Пътешественичката Мария Тарашманова описва 100 познати и малко известни български дестинации в нова книга. Премиерата на „България. Скитане из рая на Земята“ е на 27 юни в Nomo del Arte, съобщават издателите от „Сиела“.

По думите им книгата е както пътеводител, така и своеобразен дневник на пътешественика, който всеки читател може да персонализира със своите спомени и преживявания. При текста за всяка дестинация авторката оставя свободно място за собствени снимки и впечатления на читателите от дадената локация. В края на книгата Тарашманова повдига още въпроса за запазването на родната природа.

„България. Скитане из рая на Земята“ включва точни джипиес координати и указания, които отвеждат до места за паркиране и изходни точки за пътуванията. Авторката пише за места като ждрелото на река Ерма, връх Джано, местността Момина баня, хижа „Узана“ и връх Юмрука.

Мари

Проливни дъждове доведоха до навлизане на вода в Берлинската централна и регионална библиотека, съобщи ДПА. Публикация в Инстаграм показа как служителите изгребват водата с кофи. 

"Тук има стотици книги, някои от тях са стари и са в опасност", каза директорът на библиотеката Йонас Фанса пред телевизионния канал RBB. Медията излъчи информация, според която в библиотеката се е спукала тръба, отвеждаща дъждовната вода. 

Проливните дъждове през тази седмица в Германия станаха причина за множество инциденти в страната. В Хесен силни бури и наводнения доведоха до множество повиквания към полицията и до отстраняването на паднали дървета. В Саксония влак се блъсна в паднали на релсите дървета. В Бавария улици и мазета бяха наводнени. 

Емил Манов често беше носител на новаторски идеи и на нови стилови направления, а понякога и изпреварваше оформянето на основните тенденции в художествената ни проза, пише литературният критик Елка Константинова. „Без да са върхови естетически постижения, редица негови творби – предимно документалните и фантастичните, бележат нови етапи в развитието на съответните жанрове. Така той изпреварва силната вълна на антифашистката документалистика и мемоаристика; предусеща близкия разцвет на научната фантастика, „бума“ на епическия панорамен роман и по-късно – на лирико-психологическата белетристика“, казва още Константинова.

Днес се навършват 105 години от рождението на Емил Манов. Той учи в Първа мъжка гимназия до 1937 г. През 1941 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

23-ГОДИШЕН Е ОСЪДЕН НА ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР

Като гимназис

По думите му пътят към спечелването на доверието е дълъг, а този към разочарованието е много къс. „Ние дългия път го изминахме. Медиите се радваха на огромно влияние и интерес от страна на българската публика, при цялото многообразие и пъстрота. За съжаление, журналистиката много се комерсиализира. Стана много зависима от парите, казано най-директно, от други такива фактори, които те поставят в зависимост. И оттам тя загуби позиции. Освен че, разбира се, станаха и по-трудни времената. Да кажем, издаването на вестници стана вече много скъпо, всичко стана скъпо“, коментира Иван Гарелов. Той допълва, че публиката не се залъгва по жълтини, а интересът и доверието са много различни понятия.

Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в с. Смилец, област Пазарджик. Една случка в живота му го насочва към избраната професия – да стане журналист. Решава го, когато е на 14 години. Бил в Пазарджик и чакал на опашка да се качи в рейса. Шофьорът ги държал на дъжда и не ги пускал вътре.  Възмутен след случката, той написал дописка и я пратил на пловдивския вестник „Отечествен глас“. Изданието не само я публикува, но му й платили за това. Решението дошло само и никога не е съжалявал за своя избор.

Въпреки че родителите му били против да учи журналистика, той не се отказва. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Журналистика“. Още когато е във втори курс на университета, започва да работи във вестник „Студентска трибуна“.

През 1964 г. взима първото си интервю с Лили Иванова. След като се дипломира, е назначен във вестник „Народна младеж“.

В Гарелов започва работа през 1969 г. заради гръцкия език, който научава, след като завършва университета. Тогава отива за пет месеца в Гърция по линия на Комитета за културни връзки с чужбина.  През 1972 г. публикува пътепис за Света гора в списание „Паралели“ на .  В агенцията работи до 1972 г. като редактор.

Марко Семов е човекът, поканил Иван Гарелов да работи в Българската телевизия през 1973 година за новосъздадената редакция „Публицистика“, след като прочита пътеписа му за Света гора. Първото му телевизионно интервю е с президента на Кипър архиепископ Макариос. През 1974 г. прави първия си документален филм за Гърция „Гърция без пагони“ за падането на хунтата.  Следват поредица от документални филми – за гражданската война в Ливан – „Идвам от Ливан“. В страната отива за първи път  през 1976 г., без да  е командирован. С оператора Иво Нешев заминават за Кипър, откъдето ги прекарват с лодка до Ливан. Снима също в Близкия изток, където взима присърце палестинската кауза.

Покрай военните си командировки Иван Гарелов се сдобива и със син – палестинеца Ахмед, когото Иван Гарелов снима в Ливан през 1979 г. Тогава Ахмед е 13-годишен. През 1982 г. съдбата отново ги среща в Бейрут по време на обсадата на града. Иван Гарелов го открива в квартал Бурж Барнже, го взима със себе си и тайно го прекарва през границата. Довежда го в България, където Ахмед завършва първо гимназия и след това медицина. Връща се в родината си Ливан през 1992 г. Седем години по-късно Иван Гарелов е в Ливан, където се среща с него, а той вече има три деца.

През 1979 г. прави документален филм за Камбоджа – „Къде сте доктор Тиенг Терпи“. Този филм се ползва в американски университети като помагало за драматургия на документален филм, изучава се и в Нов български университет. Може да напише томове за своите пътешествия и срещи по света – Китай, Танзания, Зимбабве, Мозамбик, Израел, Гърция.  Автор е на повече от 30 документални филми от Ливан, Израел, Кипър, Гърция, Виетнам, Камбоджа, Афганистан.

Дългогодишен водещ е на предаването „Панорама“ по Българската национална телевизия. Наричан Мистър Панорама, Иван Гарелов започва да работи в предаването осем години след неговото начало. Първоначално е заместник-главен редактор и продуцент на предаването, а от декември 1979 до 2000 г. е постоянен водещ.  От 11 септември 2000 г. до 14 септември  2001 г. е директор на „Новини и актуални предавания“ в "Нова телевизия". От 2004 до 2007 г. е водещ на телевизионната игра „Вот на доверие“ по Би Ти Ви.

Иван Гарелов е обучил журналисти, сред които са Маргарита Михнева, Асен Агов, Райчо Райков, Иван Константинов, Веселина Патракиева, Бойко Василев, Елена Йончева, Валя Ахчиева, Емилия Иванова, Евгения Атанасова, Ива Петрони.

Председател е на управителния съвет на сдружението за награди за телевизионна журналистика "Свети Влас“, което през 2022 година присъжда наградите за 12-а поредна година.

В началото на 1986 година Иван Гарелов издава първите си две книги - "Идвам от Израел" и "Атила срещу Афродита". През 2013 г. представя първата си мемоарна книга „Недалеч и неотдавна“, написана по повод неговата 70-а годишнина. Книгата е разказ от първо лице за реални събития, които са станали част от световната политика. На 25 февруари 2016 г. Иван Гарелов представя книгата си „Тук и сега“, фокусирана върху предаването "Панорама" и историята на журналиста, останал в паметта на зрителите с фразата си "Часът и мястото на срещата са известни“. През 2017 г. издава „Ще ни побъркат. Вторият живот на написаното“, в която събира своите най-значими статии и коментари, публикувани в българския печат от 1989 до края на 2016 г. През 2022 г. издава „Неизпратени писма до Маргарита“.

 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Къщичка за книги събира любители и читатели в къща музей „Анание Явашов“ в Разград, съобщи ръководителят на отдел „Нова и най-нова история“ в Реги ...
Вижте също
Ново издание на сборника „Избрано“ с есета на Ефрем Каранфилов (1915-1998) излиза на книжния пазар. Това съобщават издателите от „Ентусиаст“. Кни ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Примадоната е фигура, пред която всички се прекланят
Тя има невероятна харизма. Когато влезе някъде, всичко замира... Да дишаш един въздух с нея е необикновено преживяване. Аз съм забелязвал много пъти как просто всички остават без думи, когато тя се появи. Тя е уникална с това, че е последната истинска примадон ...
Добрина Маркова
Златното мастило
Национална литературна награда „Георги Черняков“
Започва десетото издание на литературния конкурс за връчване на националната литературна награда „Георги Черняков“. Това съобщават от обществото на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“ (София), които са организатори, заедно със С ...
Ангелина Липчева
Биография: Николай Хайтов
Добрина Маркова
Златното мастило
Литературни срещи: Любомир Кючуков, Веселина Кожухарова и Ивелина Радионова
Любомир Кючуков, Веселина Кожухарова и Ивелина Радионова ще раздават автографи в последния ден на „Алея на книгата“ в София днес, съобщават организаторите. Любомир Кючуков ще разговаря с читатели за фентъзи трилогията си „Съдбата на Светлоро ...
Валери Генков
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Литературен обзор
Доц. Георги Лозанов: Нашата идентичност не е заплашена от нищо друго, освен от нашата безпаметност
Нашата идентичност не е заплашена от нищо друго, освен от нашата безпаметност. Това заяви доц. Георги Лозанов, главен редактор на списание , по време на откриването на паметната плоча на братята Атанас и Любомир Далчеви в двора на Генералното консулство на Бъл ...
Валери Генков
На бюрото
Бойко Василев: Атанас Далчев е учител не само по поезия, но и по обществено поведение
Атанас Далчев е учител не само по поезия, по големи ценности и изключително майсторство, но той е учител по обществено поведение. Днес в България трябва да си спомним за това. Това заяви Бойко Василев, журналист и водещ на „Панорама“ по Българската ...
Добрина Маркова
Експресивно
Проф. Михаил Неделчев: Паметта за Атанас Далчев винаги е била жива
Добрина Маркова
Експресивно
Антон Марков: Успяхме да увековечим важни за историята ни личности - Атанас и Любомир Далчеви
Добрина Маркова
Успяхме да увековечим важни за историята ни личности. Това заяви Антон Марков, генерален консул на България в Солун, по време на откриването на паметната плоча на Атанас и Любомир Далчеви в двора на консулството.  „Много се вълнувам от днешния ден, защото това е един много хубав ден за Генералното консулство. Преди няколко месеца, когато се видяхме с г-н Кирил Вълчев, генерален директо ...
Експресивно
Отиваха юнаците, отиваха
Ангелина Липчева
Златното мастило
Ако литературата не извисява човека, тя е излишна. Думите са на белетристът, публицист и драмат ...
Начало Златното мастило

Биография: Иван Гарелов

09:46 ч. / 03.09.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
4360
Биография: Иван Гарелов
Биография: Иван Гарелов
Снимка © БТА
Златното мастило

„Водещите хора, които са лица на журналистиката, трябва да водят битка за истината, да жертват себе си, своите си интереси, своите си дребни битови житейски удобства в името на търсенето на истината. Това оценяват хората“, казва журналистът в интервю по повод своята 80-годишнина. От 1969 до 1972 година Гарелов работи в БТА. 

Много е важно както помним историята си, така да помним и смисъла зад нея, каза писателят и журналист Михаил Кунчев при представянето на книгата си „Юнаци, лека нощ“ в Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово. Събитието е част от Национално честване „Шипченска епопея“ - 2024. 

Кунчев обясни, че е писал тази книга като разказвач, за да може да бъде предаден смисълът зад събитията в историята, а не те да остават просто факти. „Кое е по-важно, да знаем кои са тези хора, как са умрели и в кои войни са участвали, или начинът, по който са мислили. Това за мен е разликата между историка и разказвача", обясни Кунчев. 

По време на срещата писателят разказа част от историите, които е включил в книгата, както и такива от други свои издадени произведения.

Припомняме, че кулминацията на Национ

Писателят Георги Господинов ще води майсторски клас по творческо писане в рамките на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. Участниците ще представят създадените от тях творби на 1 септември в художествената галерия в Созопол, съобщават организаторите.

Час след началото на събитието Георги Господинов ще има среща с публиката, като ще представи новата си книга „Градинарят и смъртта“. 

В литературната програма на 40-ото издание на „Аполония“ са включени още срещи с български писатели. На 31 август поетът, есеист и сценарист Иван Ланджев ще представи новата си книга „Неизбежната случайност“. В същия ден представяне ще има „Посланичката“ - последната книга на Людмил Тодоров.

На 3 септември с публиката ще се срещне авторът на „Хагабула“ Тодор П. Тодоров, а актрисата Елена Те

Пътешественичката Мария Тарашманова описва 100 познати и малко известни български дестинации в нова книга. Премиерата на „България. Скитане из рая на Земята“ е на 27 юни в Nomo del Arte, съобщават издателите от „Сиела“.

По думите им книгата е както пътеводител, така и своеобразен дневник на пътешественика, който всеки читател може да персонализира със своите спомени и преживявания. При текста за всяка дестинация авторката оставя свободно място за собствени снимки и впечатления на читателите от дадената локация. В края на книгата Тарашманова повдига още въпроса за запазването на родната природа.

„България. Скитане из рая на Земята“ включва точни джипиес координати и указания, които отвеждат до места за паркиране и изходни точки за пътуванията. Авторката пише за места като ждрелото на река Ерма, връх Джано, местността Момина баня, хижа „Узана“ и връх Юмрука.

Мари

Проливни дъждове доведоха до навлизане на вода в Берлинската централна и регионална библиотека, съобщи ДПА. Публикация в Инстаграм показа как служителите изгребват водата с кофи. 

"Тук има стотици книги, някои от тях са стари и са в опасност", каза директорът на библиотеката Йонас Фанса пред телевизионния канал RBB. Медията излъчи информация, според която в библиотеката се е спукала тръба, отвеждаща дъждовната вода. 

Проливните дъждове през тази седмица в Германия станаха причина за множество инциденти в страната. В Хесен силни бури и наводнения доведоха до множество повиквания към полицията и до отстраняването на паднали дървета. В Саксония влак се блъсна в паднали на релсите дървета. В Бавария улици и мазета бяха наводнени. 

Емил Манов често беше носител на новаторски идеи и на нови стилови направления, а понякога и изпреварваше оформянето на основните тенденции в художествената ни проза, пише литературният критик Елка Константинова. „Без да са върхови естетически постижения, редица негови творби – предимно документалните и фантастичните, бележат нови етапи в развитието на съответните жанрове. Така той изпреварва силната вълна на антифашистката документалистика и мемоаристика; предусеща близкия разцвет на научната фантастика, „бума“ на епическия панорамен роман и по-късно – на лирико-психологическата белетристика“, казва още Константинова.

Днес се навършват 105 години от рождението на Емил Манов. Той учи в Първа мъжка гимназия до 1937 г. През 1941 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

23-ГОДИШЕН Е ОСЪДЕН НА ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР

Като гимназис

По думите му пътят към спечелването на доверието е дълъг, а този към разочарованието е много къс. „Ние дългия път го изминахме. Медиите се радваха на огромно влияние и интерес от страна на българската публика, при цялото многообразие и пъстрота. За съжаление, журналистиката много се комерсиализира. Стана много зависима от парите, казано най-директно, от други такива фактори, които те поставят в зависимост. И оттам тя загуби позиции. Освен че, разбира се, станаха и по-трудни времената. Да кажем, издаването на вестници стана вече много скъпо, всичко стана скъпо“, коментира Иван Гарелов. Той допълва, че публиката не се залъгва по жълтини, а интересът и доверието са много различни понятия.

Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в с. Смилец, област Пазарджик. Една случка в живота му го насочва към избраната професия – да стане журналист. Решава го, когато е на 14 години. Бил в Пазарджик и чакал на опашка да се качи в рейса. Шофьорът ги държал на дъжда и не ги пускал вътре.  Възмутен след случката, той написал дописка и я пратил на пловдивския вестник „Отечествен глас“. Изданието не само я публикува, но му й платили за това. Решението дошло само и никога не е съжалявал за своя избор.

Въпреки че родителите му били против да учи журналистика, той не се отказва. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Журналистика“. Още когато е във втори курс на университета, започва да работи във вестник „Студентска трибуна“.

През 1964 г. взима първото си интервю с Лили Иванова. След като се дипломира, е назначен във вестник „Народна младеж“.

В Гарелов започва работа през 1969 г. заради гръцкия език, който научава, след като завършва университета. Тогава отива за пет месеца в Гърция по линия на Комитета за културни връзки с чужбина.  През 1972 г. публикува пътепис за Света гора в списание „Паралели“ на .  В агенцията работи до 1972 г. като редактор.

Марко Семов е човекът, поканил Иван Гарелов да работи в Българската телевизия през 1973 година за новосъздадената редакция „Публицистика“, след като прочита пътеписа му за Света гора. Първото му телевизионно интервю е с президента на Кипър архиепископ Макариос. През 1974 г. прави първия си документален филм за Гърция „Гърция без пагони“ за падането на хунтата.  Следват поредица от документални филми – за гражданската война в Ливан – „Идвам от Ливан“. В страната отива за първи път  през 1976 г., без да  е командирован. С оператора Иво Нешев заминават за Кипър, откъдето ги прекарват с лодка до Ливан. Снима също в Близкия изток, където взима присърце палестинската кауза.

Покрай военните си командировки Иван Гарелов се сдобива и със син – палестинеца Ахмед, когото Иван Гарелов снима в Ливан през 1979 г. Тогава Ахмед е 13-годишен. През 1982 г. съдбата отново ги среща в Бейрут по време на обсадата на града. Иван Гарелов го открива в квартал Бурж Барнже, го взима със себе си и тайно го прекарва през границата. Довежда го в България, където Ахмед завършва първо гимназия и след това медицина. Връща се в родината си Ливан през 1992 г. Седем години по-късно Иван Гарелов е в Ливан, където се среща с него, а той вече има три деца.

През 1979 г. прави документален филм за Камбоджа – „Къде сте доктор Тиенг Терпи“. Този филм се ползва в американски университети като помагало за драматургия на документален филм, изучава се и в Нов български университет. Може да напише томове за своите пътешествия и срещи по света – Китай, Танзания, Зимбабве, Мозамбик, Израел, Гърция.  Автор е на повече от 30 документални филми от Ливан, Израел, Кипър, Гърция, Виетнам, Камбоджа, Афганистан.

Дългогодишен водещ е на предаването „Панорама“ по Българската национална телевизия. Наричан Мистър Панорама, Иван Гарелов започва да работи в предаването осем години след неговото начало. Първоначално е заместник-главен редактор и продуцент на предаването, а от декември 1979 до 2000 г. е постоянен водещ.  От 11 септември 2000 г. до 14 септември  2001 г. е директор на „Новини и актуални предавания“ в "Нова телевизия". От 2004 до 2007 г. е водещ на телевизионната игра „Вот на доверие“ по Би Ти Ви.

Иван Гарелов е обучил журналисти, сред които са Маргарита Михнева, Асен Агов, Райчо Райков, Иван Константинов, Веселина Патракиева, Бойко Василев, Елена Йончева, Валя Ахчиева, Емилия Иванова, Евгения Атанасова, Ива Петрони.

Председател е на управителния съвет на сдружението за награди за телевизионна журналистика "Свети Влас“, което през 2022 година присъжда наградите за 12-а поредна година.

В началото на 1986 година Иван Гарелов издава първите си две книги - "Идвам от Израел" и "Атила срещу Афродита". През 2013 г. представя първата си мемоарна книга „Недалеч и неотдавна“, написана по повод неговата 70-а годишнина. Книгата е разказ от първо лице за реални събития, които са станали част от световната политика. На 25 февруари 2016 г. Иван Гарелов представя книгата си „Тук и сега“, фокусирана върху предаването "Панорама" и историята на журналиста, останал в паметта на зрителите с фразата си "Часът и мястото на срещата са известни“. През 2017 г. издава „Ще ни побъркат. Вторият живот на написаното“, в която събира своите най-значими статии и коментари, публикувани в българския печат от 1989 до края на 2016 г. През 2022 г. издава „Неизпратени писма до Маргарита“.

 

Още от рубриката
Златното мастило
Примадоната е фигура, пред която всички се прекланят
Добрина Маркова
Златното мастило
Национална литературна награда „Георги Черняков“
Ангелина Липчева
Златното мастило
Биография: Николай Хайтов
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Излиза ново издание на сборника „Избрано“ с есета на Ефрем Каранфилов
Добрина Маркова
Ново издание на сборника „Избрано“ с есета на Ефрем Каранфилов (1915-1998) излиза на книжния пазар. Това съобщават издателите от „Ентусиаст“. Кни ...
Златното мастило
Примадоната е фигура, пред която всички се прекланят
Добрина Маркова
Литературен обзор
Доц. Георги Лозанов: Нашата идентичност не е заплашена от нищо друго, освен от нашата безпаметност
Валери Генков
На бюрото
Бойко Василев: Атанас Далчев е учител не само по поезия, но и по обществено поведение
Добрина Маркова
Експресивно
Проф. Михаил Неделчев: Паметта за Атанас Далчев винаги е била жива
Добрина Маркова
Експресивно
Антон Марков: Успяхме да увековечим важни за историята ни личности - Атанас и Любомир Далчеви
Добрина Маркова
Експресивно
Отиваха юнаците, отиваха
Ангелина Липчева
Златното мастило
Национална литературна награда „Георги Черняков“
Ангелина Липчева
Златното мастило
Биография: Николай Хайтов
Добрина Маркова
Златното мастило
Литературни срещи: Любомир Кючуков, Веселина Кожухарова и Ивелина Радионова
Валери Генков
Литературен обзор
Писатели и режисьори, късно лято и модерни приказки
Добрина Маркова
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Биография: Кеворк Кеворкян
Истинската журналистика е да изстискаш сълзи от камък. Думите са на журналиста и публицист Кеворк Кеворкян, който в интервю през 2019 г. дава съвети на журналистите. Днес той отбелязва своята 80-а годишнина. Авторът и водещ на предаването „Всяка неделя& ...
Избрано
Сборник с разкази, обединени от темата за насилието, ще бъде представен на „Алея на книгата“
Сборник с разкази, обединени от темата за насилието, ще бъде представен на „Алея на книгата днес“. „Лицата на насилието“ ще е тема на разговор в литературния кът на изложението днес, съобщават организаторите. Културната програма за ден ...
„Нощ на литературата“ ще се състои в 10 населени места в България
Ако сте поропуснали
Светът като воля за песен или модернизмът на Петко Ю. Тодоров
Творчеството на Петко Ю. Тодоров е доста самобитно в своя опит да прокара някакъв особен български модернизъм в началото на 20-и век. И така да обедини и традицията, и модерното време. Това каза проф. Ромео Попилиев. Днес той раздава автографи в рамките на &b ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България.
Всички права запазени.