|
Биография: Иван Гарелов
Медиите се радваха на огромно влияние и интерес от страна на българската публика, при цялото многообразие и пъстрота.За съжаление, журналистиката много се комерсиализира.Стана много зависима от парите, казано най-директно, от други такива фактори, които те поставят в зависимост.
Златното мастило
„Водещите хора, които са лица на журналистиката, трябва да водят битка за истината, да жертват себе си, своите си интереси, своите си дребни битови житейски удобства в името на търсенето на истината. Това оценяват хората“, казва журналистът в интервю по повод своята 80-годишнина. От 1969 до 1972 година Гарелов работи в БТА. По думите му пътят към спечелването на доверието е дълъг, а този към разочарованието е много къс. „Ние дългия път го изминахме. Медиите се радваха на огромно влияние и интерес от страна на българската публика, при цялото многообразие и пъстрота. За съжаление, журналистиката много се комерсиализира. Стана много зависима от парите, казано най-директно, от други такива фактори, които те поставят в зависимост. И оттам тя загуби позиции. Освен че, разбира се, станаха и по-трудни времената. Да кажем, издаването на вестници стана вече много скъпо, всичко стана скъпо“, коментира Иван Гарелов. Той допълва, че публиката не се залъгва по жълтини, а интересът и доверието са много различни понятия. Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в с. Смилец, област Пазарджик. Една случка в живота му го насочва към избраната професия – да стане журналист. Решава го, когато е на 14 години. Бил в Пазарджик и чакал на опашка да се качи в рейса. Шофьорът ги държал на дъжда и не ги пускал вътре. Възмутен след случката, той написал дописка и я пратил на пловдивския вестник „Отечествен глас“. Изданието не само я публикува, но му й платили за това. Решението дошло само и никога не е съжалявал за своя избор. Въпреки че родителите му били против да учи журналистика, той не се отказва. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Журналистика“. Още когато е във втори курс на университета, започва да работи във вестник „Студентска трибуна“. През 1964 г. взима първото си интервю с Лили Иванова. След като се дипломира, е назначен във вестник „Народна младеж“. В Гарелов започва работа през 1969 г. заради гръцкия език, който научава, след като завършва университета. Тогава отива за пет месеца в Гърция по линия на Комитета за културни връзки с чужбина. През 1972 г. публикува пътепис за Света гора в списание „Паралели“ на . В агенцията работи до 1972 г. като редактор. Марко Семов е човекът, поканил Иван Гарелов да работи в Българската телевизия през 1973 година за новосъздадената редакция „Публицистика“, след като прочита пътеписа му за Света гора. Първото му телевизионно интервю е с президента на Кипър архиепископ Макариос. През 1974 г. прави първия си документален филм за Гърция „Гърция без пагони“ за падането на хунтата. Следват поредица от документални филми – за гражданската война в Ливан – „Идвам от Ливан“. В страната отива за първи път през 1976 г., без да е командирован. С оператора Иво Нешев заминават за Кипър, откъдето ги прекарват с лодка до Ливан. Снима също в Близкия изток, където взима присърце палестинската кауза. Покрай военните си командировки Иван Гарелов се сдобива и със син – палестинеца Ахмед, когото Иван Гарелов снима в Ливан през 1979 г. Тогава Ахмед е 13-годишен. През 1982 г. съдбата отново ги среща в Бейрут по време на обсадата на града. Иван Гарелов го открива в квартал Бурж Барнже, го взима със себе си и тайно го прекарва през границата. Довежда го в България, където Ахмед завършва първо гимназия и след това медицина. Връща се в родината си Ливан през 1992 г. Седем години по-късно Иван Гарелов е в Ливан, където се среща с него, а той вече има три деца. През 1979 г. прави документален филм за Камбоджа – „Къде сте доктор Тиенг Терпи“. Този филм се ползва в американски университети като помагало за драматургия на документален филм, изучава се и в Нов български университет. Може да напише томове за своите пътешествия и срещи по света – Китай, Танзания, Зимбабве, Мозамбик, Израел, Гърция. Автор е на повече от 30 документални филми от Ливан, Израел, Кипър, Гърция, Виетнам, Камбоджа, Афганистан. Дългогодишен водещ е на предаването „Панорама“ по Българската национална телевизия. Наричан Мистър Панорама, Иван Гарелов започва да работи в предаването осем години след неговото начало. Първоначално е заместник-главен редактор и продуцент на предаването, а от декември 1979 до 2000 г. е постоянен водещ. От 11 септември 2000 г. до 14 септември 2001 г. е директор на „Новини и актуални предавания“ в "Нова телевизия". От 2004 до 2007 г. е водещ на телевизионната игра „Вот на доверие“ по Би Ти Ви. Иван Гарелов е обучил журналисти, сред които са Маргарита Михнева, Асен Агов, Райчо Райков, Иван Константинов, Веселина Патракиева, Бойко Василев, Елена Йончева, Валя Ахчиева, Емилия Иванова, Евгения Атанасова, Ива Петрони. Председател е на управителния съвет на сдружението за награди за телевизионна журналистика "Свети Влас“, което през 2022 година присъжда наградите за 12-а поредна година. В началото на 1986 година Иван Гарелов издава първите си две книги - "Идвам от Израел" и "Атила срещу Афродита". През 2013 г. представя първата си мемоарна книга „Недалеч и неотдавна“, написана по повод неговата 70-а годишнина. Книгата е разказ от първо лице за реални събития, които са станали част от световната политика. На 25 февруари 2016 г. Иван Гарелов представя книгата си „Тук и сега“, фокусирана върху предаването "Панорама" и историята на журналиста, останал в паметта на зрителите с фразата си "Часът и мястото на срещата са известни“. През 2017 г. издава „Ще ни побъркат. Вторият живот на написаното“, в която събира своите най-значими статии и коментари, публикувани в българския печат от 1989 до края на 2016 г. През 2022 г. издава „Неизпратени писма до Маргарита“.
|
Златното мастило
Примадоната е фигура, пред която всички се прекланят
Тя има невероятна харизма. Когато влезе някъде, всичко замира... Да дишаш един въздух с нея е необикновено преживяване. Аз съм забелязвал много пъти как просто всички остават без думи, когато тя се появи. Тя е уникална с това, че е последната истинска примадон ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Национална литературна награда „Георги Черняков“
Започва десетото издание на литературния конкурс за връчване на националната литературна награда „Георги Черняков“. Това съобщават от обществото на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“ (София), които са организатори, заедно със С ...
Ангелина Липчева
|
Биография: Николай Хайтов
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Литературни срещи: Любомир Кючуков, Веселина Кожухарова и Ивелина Радионова
Любомир Кючуков, Веселина Кожухарова и Ивелина Радионова ще раздават автографи в последния ден на „Алея на книгата“ в София днес, съобщават организаторите.
Любомир Кючуков ще разговаря с читатели за фентъзи трилогията си „Съдбата на Светлоро ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Доц. Георги Лозанов: Нашата идентичност не е заплашена от нищо друго, освен от нашата безпаметност
Нашата идентичност не е заплашена от нищо друго, освен от нашата безпаметност. Това заяви доц. Георги Лозанов, главен редактор на списание , по време на откриването на паметната плоча на братята Атанас и Любомир Далчеви в двора на Генералното консулство на Бъл ...
Валери Генков
|
На бюрото
Бойко Василев: Атанас Далчев е учител не само по поезия, но и по обществено поведение
Атанас Далчев е учител не само по поезия, по големи ценности и изключително майсторство, но той е учител по обществено поведение. Днес в България трябва да си спомним за това. Това заяви Бойко Василев, журналист и водещ на „Панорама“ по Българската ...
Добрина Маркова
|
Експресивно
Проф. Михаил Неделчев: Паметта за Атанас Далчев винаги е била жива
Добрина Маркова
|
Експресивно
Антон Марков: Успяхме да увековечим важни за историята ни личности - Атанас и Любомир Далчеви
Добрина Маркова
|
Успяхме да увековечим важни за историята ни личности. Това заяви Антон Марков, генерален консул на България в Солун, по време на откриването на паметната плоча на Атанас и Любомир Далчеви в двора на консулството.
„Много се вълнувам от днешния ден, защото това е един много хубав ден за Генералното консулство. Преди няколко месеца, когато се видяхме с г-н Кирил Вълчев, генерален директо ...
|
Експресивно
Отиваха юнаците, отиваха
Ангелина Липчева
|
